Възкресение
Начало  Свети отци  Видео  Молитви 

ОПИСАНИЕ НА ПЪРВИТЕ 40 ДНИ НА ДУШАТА СЛЕД СМЪРТТА

Безгранична и безутешна би била скръбта ни по близките, които умират, ако Господ не ни беше дарил вечен живот. Животът ни би бил безсмислен, ако завърши със смърт. Каква полза би имало тогава от добродетелта и доброто дело? Тогава ще бъдат прави онези, които казват: "Да ядем и пием, защото утре ще умрем!"

Но човекът е създаден за безсмъртие и чрез Своето възкресение Христос отвори вратите на Небесното Царство, на вечното блаженство за тези, които са повярвали в Него и са живели праведно. Нашият земен живот е подготовка за бъдещия живот и тази подготовка завършва с нашата смърт. "На човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд" (Евр. 9:27).

Тогава човек оставя всичките си земни грижи; тялото се разпада, за да възкръсне отново при общото възкресение. Често в умиращите духовното виждане започва дори преди смъртта и докато все още виждат хората около себе си и дори говорят с тях, те виждат това, което другите не виждат.

Но когато напусне тялото, душата се озовава сред други духове, добри и лоши. Обикновено тя клони към тези, които са по-сродни с нея по дух и ако докато е била в тялото е била под въздействието на някои ще остане в зависимост от тях когато напусне тялото, колкото и неприятни да са те при среща с тях.

В продължение на два дена душата се радва на относителна свобода и може да посети места на земята, които са й били скъпи, но на третия ден тя се премества в други сфери. По това време (на третия ден) тя преминава през легиони от зли духове, които препречват пътя й и я обвиняват в различни грехове, към които те самите са я изкушили.

Според различни откровения има двадесет такива препятствия, т. нар. "митарства", на всяко от които се изпитва един или друг грях; след като премине през едно митарство, душата идва на следващото. И само след като успешно премине през всички тях, душата може да продължи пътя си, без да бъде веднага хвърлена в геената. Колко са ужасни тези бесове и митарствата може да се види от факта, че сама Божията Майка, когато архангел Гавриил й съобщил за наближаващата й смърт, е молила своя Син да избави душата й от тези бесове, и в отговор на молитвите й Сам Господ Иисус Христос се явил от небето, за да приеме душата на Своята Пречиста Майка и да я отведе на небето. Наистина е страшен третият ден за душата на починалия и поради тази причина тя тогава се нуждае особено много от молитви...

Едва на четиридесетия ден тя заема определеното й място до възкресението на мъртвите. Някои души се оказват (след четиридесетте дена) в състояние на предвкусване на вечна радост и блаженство, а други - в страх от вечните мъки, които ще дойдат в пълна степен след Страшния съд. Дотогава са възможни промени в състоянието на душите, особено чрез принасяне за тях на безкръвната Жертва (поменаването на светата Литургия), а също и чрез други молитви.

Колко важно е възпоменаването на светата Литургия, може да се види от следното събитие. Преди откриването на мощите на св. Теодосий Черниговски, един йеромонах (известният отец Алексий от Голосеевския скит на Киево-Печерската лавра, починал през 1916 г.), който извършвал преобличането на светите мощи, изморен, докато седял до мощите, задрямал и видял пред себе си светеца, който му казал: Благодаря ти, че се трудиш за мен. Също, когато ще служиш Литургия, моля те да споменеш моите родители" - и той дал имената им (йерей Никита и Мария). "Как можеш, о, светителю, да молиш за моите молитви, когато сам стоиш пред Небесния Престол и даряваш на хората Божията благодат?"- попитал йеромонахът. "Да, това е вярно - отговорил св. Теодосий, - но приношението на Литургията е по-ценно от моите молитви".

Затова панихидата (т е. църковното последование за мъртвите) и молитвата у дома за починалите са полезни за тях, както и добрите дела, извършени в тяхна памет, като милостиня или дарения за Църквата. Но особено благотворно за тях е поменаването на Божествената Литургия. Има много явявания на починали и другисъбития, които потвърждават колко полезно е поменаването на мъртвите. Мнозина, които са умрели в покаяние, но не са могли да проявят това приживе, са били освободени от мъченията и са получили упокоение. В Църквата винаги се отправят молитви за упокой на починалите, а в деня на слизането на Светия Дух, в коленопреклонните молитви на вечернята, дори има специално прошение "за онези, които са в ада".

Всеки от нас, който желае да изяви любовта си към починалите и да им окаже реална помощ, може да направи това най-добре чрез молитвата за тях и по-специално чрез поменаването им на Литургията, когато частиците, които се отделят за живите и за мъртвите, се поставят в Кръвта на Господа с думите: "Отмий, Господи, греховете на тези, които тук се поменават, с Твоята честна кръв, по молитвите на Твоите светии".

Не можем да направим нищо по-добро или по-голямо за починалите от това да се молим за тях, като им правим помен на Литургията. От това те винаги се нуждаят и особено през тези четиридесет дни, когато душата на починалия продължава по пътя си към вечните жилища. Тялото тогава не чувства нищо: не вижда близките си, които са се събрали, не усеща аромата на цветята, не чува надгробните речи. Но душата усеща отправените за нея молитви и е благодарна на тези, които ги отправят, и е духовно близо до тях.

О, роднини и близки на починалите! Направете за тях това, което е необходимо за тях и е по силите ви! Използвайте парите си не за външно украсяване на ковчега и гроба, а за да помогнете на нуждаещите се в памет на починалите близки, за църкви, където се отслужват молитви за тях. Покажете милост към мъртвите, погрижете се за душите им. Пред всички ни стои един и същ път и как ще ни се иска тогава да бъдем поменати в молитва! Затова нека сами да бъдем милостиви към починалите! Веднага щом някой се е упокоил, обадете се или уведомете свещеник, за да прочетете молитвите, определени за всички православни християни след смъртта им. Постарайте се, ако е възможно, погребението да бъде в църква и до погребението да се чете за починалия Псалтир. Непременно уредете веднага отслужването на четиридесетдневно ежедневно възпоменаване на Литургията. (Забележка: Ако погребението е в църква, където няма ежедневни служби, роднините трябва да се погрижат да поръчат четиридесетдневно поменаване другаде, където има ежедневни служби.) Също така е добре да изпращате дарения за помен и на манастирите в Йерусалим, където има постоянна молитва на светите места. Нека се погрижим за онези, които преди нас са отишли на онзи свят, за да направим за тях всичко, което можем, като помним, че "блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани" (Мат. 5:7).

Из книгата "Свети Йоан Шанхайски и Сан-Франциски. Кратко животоописание. свидетелства за чудеса. Поучения.", издателство "Православна класика" 2025